На приключение с Живота
Искам да прегърна Живота, да го хвана за ръка, да му се усмихна и да го поведа на приключение. Искам да тичаме без да препускаме, но и без да спираме за дълго. Да му разкажа тайните си. А после да замълча. Да бъда тиха и да слушам красивия му глас – дълбок и изпълнен с мъдрост. Има десетки истории зад гърба си, но духът му е млад. И игрив. Винаги е готов да те изненада. Може да си помислиш, че някои изненади не са така приятни, но почакай малко, и ще видиш – накрая винаги се оказват невероятни. Просто не можеш да си представиш!
Отпусни се и се вслушай в музиката около теб. Тя може да ти издаде някои от неговите истории и това ще те успокои, докато се опитваш да разбереш, що за изненада бе последната. Даже ще ти хареса да стоиш в очакване. Има нещо толкова сладко в предвкусването на това, което ще те накара да се усмихнеш и после да се усмихнеш пак. Почти като да усетиш аромата на кафе и френски кроасан с масло. Представяш си това ежедневно благо за сетивата и си почти сигурен, че не ти се струва. То е там. Чака те на масата. И няма да изстине, докато дойдеш. Защото ти ще пристигнеш в уреченото време.
Всъщност дори и да се забавиш, твоето закъснение ще бъде точното време за Живота. Той знае кога ще дойдеш. А и има Кой да го наглежда в случай, че се отплесне в своя ритъм.
Ах ти, Живот! Не мога да те проследя, но когато те хвана, няма да ми избягаш. А дори и да опиташ, познавам Баща ти. Нали Той те прати да ме откриеш и да ме поканиш да танцуваме за първи път, преди да имах и идея какво е това чудо. Чакам да ме плениш отново. Знам, че скоро ще ме изненадаш. И този път ще бъде по-хубаво от предишния!
Ммм… мирише ми на кафе и френски кроасан с масло. ;)