Прости или не…

minimalistic

Простичките неща имат най-голяма сила, стига да ги приложим. И дори и да не се съгласите с мен, няма да можете да отречете, че сложните се състоят от прости и това пак придава особена тежест на простите неща. Като казвам „прости” нямам предвид „елементарни”, а „семпли”, които са също така базистни или основни в някакъв аспект.

Ние хората сме странни същества. Търсим сложни отговори на прости важни въпроси, защото си мислим, че важните въпроси непременно са сложни. Обичаме да си усложняваме нещата, вместо да се смирим пред лесното и простичко решение. Сложните въпроси ни дават оправдение пред света за положението, в което се намираме. Умението да ги разрешаваме пък ни кара да се чувстваме важни и зрели. А всъщност повечето от нас са като децата или биха искали да са – при тях всичко е простичко и лесноразрешимо без това да се отразява на самочувствието им. Сигурно затова са по-щастливи от нас, възрастните. Нищо не е неразрешимо или непоправимо за тях. Те вярват и се надяват. Доверяват се без да се страхуват. Мечтаят смело. Прощават бързо. Смеят се по-често. А животът е една голяма забавна игра, в която някой път може да си ожулиш коляното. :)

Не ви ли се прииска и вие да живеете така? Вярвам, че можем, стига да се придържаме към простичките неща.

Може би и моите редове се оказаха твърде сложни. Е, тогава да ги опростим – вярвам, че тайната на това да сме щастливи като децата е да живеем по-простичко (не простовато) и да се радваме на малките обикновено-необикновени неща.

Summertime

25 години на дихание. Живот

photo25 повода да съм благодарна. Щастие

25 причини да живея. Смисъл

25 копнежа за бъдещето. Надежда

25 безценни спомена от миналото. Красота

25 близки в радост и болка. Семейство

25 споделени преживявания. Приятелство

25 сълзи в мен и поради мен. Прошка

25 заличени гряха. Милост

25 скъпи и важни урока. Мъдрост

25 точни и навременни съвета. Подкрепа

25 думи на насърчение. Растеж

25 преодоляни страха. Смелост

25 постигнати цели. Устременост

25 пропуснати възможности. Приоритети

25 добри дела на ръцете. Благост

25 песни в сърцето. Щедрост

25 х 3 удара в минута. Здраве

25 незабравими гледки. Радост

25 усмивки в мрачен ден. Светлина

25 прегръдки раздадени. Любов

25 стаени дълбоко слова. Обещание

25 отправени молитви. Доверие

25 отговорени нужди. Грижа

25 сънища в груба реалност. Вяра

25 танцови стъпки в бурята. Мир

 

Един Спасител ми дава всичко това. Исус

 

Тук

sunsetТихо е. Спокойна съм. Слънцето току-що залезе. Водата е още топла. Покрива ходилата ми. Небето се къпе в розово-лилава нежност. Вдишвам и издишвам красота. Оживях…

Морето на живота остави следи по мен. Научи ме да се боря. Сега аз оставям следи по него. Запозна ме със своя Творец. Сега аз запознавам другите с Него. Готова съм за пътешествие, но нямам карта. Само растящо доверие. Той знае коя съм, какво обичам и къде да ме заведе. Нетърпелива съм. Обичам да обичам. Неговите изненади са по-добри от моите планове. Усмихвам се със затворени очи и чакам да ми каже „Готово!”.

***

Шумно е. Детски смях на тичащи човечета се разпръсква във въздуха. Ярки цветове танцуват по дрешките им. Миришат на безгрижие и вечност. Какво ли си мислят малките им главички? Не знам. Надали има значение, сърцата им са чисти. Протягам се към тяхната радост. Хванах я. Ах, искам я завинаги…

Има нещо в мъглата…

Има нещо в мъглата, което силно ме притегля. Някаква мистичност, която увлича мислите ми в приказка, чийто край не знам, но копнея да отгатна – Не! – да преживея. Трябва да призная, че тази мистерия е и някак плашеща. А как иначе да разбера какво крие мъглата, ако не премина през нея. С всяка стъпка гледката става все по-ясна. Въпросът е неивестното да не скове сърцето ми, така че да застина и да не направя следващата крачка. Може би ако бяхме двама, щеше да е по-лесно. Щяхме да се чудим или да се смеем заедно и неусетно да преминем през мъглата. Сигурно затова сме създадени „двама” – за да преборим страха по-лесно и да се превърне пътуването в пътешествие, а пътешествието в приключение.

20D07092_Wald_Nebel

„Не бой се! Господ, Твоят Бог, е с Тебе, където и да идеш.”

Ах, гледам мъглата, и колкото повече я гледам, толкова повече копнея да я пребродя. Да се скрия в нежните й прегръдки. Времето да минава бавно и красиво. И да се уча да разпознавам извивките на планината. Да разбера тайните й. А после да съумея да оставя диря след себе си за тези, които ще търсят път след мен.

Един и същ път, извървян в сковаващ страх или в жива надежда. Избирам надеждата. Дишам дълбоко през белите дробове на гората. Близо съм до Твореца – жизненост, здраве, радост…

А и мъглата няма да е тук вечно. :)

06.04.2014 г.

Не мога да чакам…

WaitingНе мога да чакам… Моят треньор казваше, че такова понятие като „Не мога” няма и затова ни забраняваше да го използваме в залата. И е прав. „Не мога” е по-скоро извинение за нещата, които зависят от нас. Вместо това, честно би било да си признаем, че ни е трудно. Или, че не искаме. Когато искаме, можем – можем да опитаме, да направим всичко, което зависи от нас, и после да чакаме. И ето, че тук се връщаме към началото.

Трудно е да чакаме, особено когато нещата не зависят от нас. Сякаш в момента, в който контролът ни се изплъзне, започваме леко да откачаме. Само, че по-добре през това време на чакане да се закачаме. ;) Времето на чакане е нужно. Фактът, че го има е доказателството. Вероятно не сме готови да получим това, което искаме. Всъщност получаването е лесната част. Не е случайна и приказката, че „хубавите неща стават трудно”. Изискват се усилия. Дори и да приемем, че понякога получаването им е незаслужен небесен дар, за да ги задържим,е нужно да положим мисъл и грижи. А за това се изисква характер. Ако не преминем време в изграждане на хакартер, има голям риск след получаването им, всичко да рухне пред очите ни и вината ще е изцяло наша. Пред нас стои предизвикателството да приемем времето на чакане с бдителност за нашата реалност и с решимост да потърсим растеж, да поискаме  добра промяна в себе си. Първо в себе си, а после в другите – казвам го, защото сме „майстори” в съзирането на съчицата в окото на другия, без да виждаме гредата в своето. Искаме ли да се научим да чакаме и да използваме пълноценно времето – можем.

Не можем да върнем миналото. Не бих могла да повторя днешния ден с неговите уникални детайли. И дори цяла вечер да се нервирам защо не гледах залеза вместо да се взирам в екрана на 2 мобилни устройства подред, всичко, което ще мога да направя, е да не повторя грешката си утре. Това го мога.

Отправям предизвикателство пред себе си и пред теб, който четеш тези редове. Следващият път, когато си помисля „НЕ мога” – ще побързам да измисля какво „МОГА”.

Точно сега мога да бъда благодарна… :)

16.03.2014

На системи

Отворих нощното си шкафче. Търсех нещо конкретно, но очите ми се спряха на обикновен лист хартия, изрисуван с моя почерк. Взе го и се зачетох…

566627

Душата ми е на системи,

едва се бори за живот.

Диша ли, или стои красива,

застинала сред шумен маратон?

Не знам какво повече да направя.

Какво повече да дам?

Уморена, притихнала лежи пред мене

в принудителен зимен сън.

Искам да я събудя с усмивка,

със свежа радост от добра новина.

Да й нарисувам чаканата картина,

да я заведа в градините на любовта.

Кадифе

Има толкова много любов в сърцето ми, че не мога да я събера. Капе през шепите ми като бистра изворна вода. Напоява ме. И пониква още и още с всеки изминал ден. Разцъфвам…

Помирисвал ли си скоро истински рози? Като тези от градината на дядо ми. Очите ти не могат да останат отворени, когато вдишаш аромата им. Така ухае любовта.

IMG_3472

Докосни цвета им – по-нежен е от кадифе. В него ще се превърне и сърцето ти. Мине ли през теб, любовта оставя небесни пътеки. Тогава няма да се нуждаеш от криле.

Понякога ме побиват тръпки. Плашещо е да си кристално открит. Но в съвършената любов няма страх. Тя е дълкоба, силна, животворяща. Като океана.

И все пак те моля: пристъпвай леко. Както пеперуда каца върху цвета на градинска роза. И не забравяй да вдишаш. Ароматът ще разшири дробовете ти.